Top 10 китарни албуми според Guitars State
Публикувано от: Guitars State | В категория: Top 10 | На 3 ное 2009
Отново започваме с уточнението, че между участващите в изброяването (списък, не класация) съществува знак за равенство. Смятаме, че всичките 10 албума са еднакво важни за всеки, който се интересува от китарна музика. Все пак, ако имате какво да допълните, драснете някой коментар.
Jimi Hendrix Experience – Are You Experienced (1967)
От тук започва възходът на легендарния китарен герой. R&B базираният му начин на свирене, включващ доста дисторшън и фийдбек излиза на показ пред света в този албум. Списание Rolling Stone го поставя на 15-то място в класацията за най-велики албуми на всички времена. Доста по-назад, от колкото заслужава, ако питате нас.
Yngwie Malmsteen – Rising Force (1985)
Няма спор, че г-н Малмстийн е, ако не най-добрият, то поне един от най-добрите шредъри изобщо. По-важното в случая е, че той собственоръчно измисля стил (през 1985 с излизането на “Rising Force”), който има доста последователи.
Stevie Ray Vaughan – In Step (1989)
Според нас, най-завършената рожба на SRV. Блус рок учебник за поколенията.
Joe Satriani – Surfing with the Alien (1987)
Показва ни от какво тесто е замесен Сатриани. Учителят на Steve Vai изкарва парчета като “Satch Boogie” (доминиращо из радио ефира и до днес), “Circles”, “Midnight”… Класика!
Steve Vai – Passion and Warfare (1990)
За записите на “For the Love of God”, Вай пости в продължение на 10 дни. Записва парчето на четвъртия ден от поста. Лудост или гениалност? Сами преценете. А междувременно, “Passion and Warfare” е два пъти платинен.
Scott Henderson – Tore down House (1997)
Блус рок през погледа на джаз фюжън китарист. Далеч по-успешен от първия опит на Скот. Версията на “Same as You” е по-добра, имаме интересен кавър на Джако Пасториъс и отварящото парче “Dolemite” е страхотно…
Mike Stern – Play (1999)
Любимият ни джаз фюжън албум на любимия ни джаз фюжън китарист.
Oz Noy – Ha! (2005)
Един от най-интересните проекти, на които сме попадали през последните 5 години. Ако още не сте го слушали, какво чакате?!
Greg Howe – Greg Howe (1988)
Шред албум с щипка Funk и Soul на вкус. Тук може да чуете демонстрация на страхотните легато и алтърнейт пикинг сола на Грег Хау.
Vinnie Moore – Mind’s Eye (1986)
Отговорът на “Rising Force” излиза през 1986г. Вини Мур показва, че не само умее да интерпретира класически теми и мотиви, но го прави с чувство.
февруари 4th, 2010 at 21:37
srv e moqt lubimec.neveroqten kitarist,galko 4e si otide tolkova mlad.drugiqt mi favorit e vinnie moore.sa6to taka haresvam mnogo i david valdes.